Текст песни Богдан Дуков - Хаджи Димитър
0 чел. считают текст песни верным
0 чел. считают текст песни неверным
|
Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по-силно тече! Жътва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят... Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, - Балканът пее хайдушка песен! И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, - тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат та седнат. Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже - и той я гледа, - мила, зесмена! "Кажи ми, сестро, де - Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, - аз искам, сестро, тук да загина!" И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, - летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата... Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, - вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли - пече! |
|
He is alive, he is alive! There in the Balkans,
drenched in blood, lying and groaning
a hero with a deep chest wound,
a hero in youth and in strength male.
On one side he dropped his rifle,
on another saber in two broken;
eyes darken, head shakes,
mouths curse the whole universe!
The hero lies, and in heaven
the sun stops burning angrily;
reaper sings somewhere in the field,
and the blood flows even harder!
The harvest is now ... Sing, slaves,
these sad songs! Gray and you, sun,
in this slave land! He will die
and this hero ... But shut up, sweetheart!
He who falls in the fight for freedom,
he does not die: he is pitied
earth and sky, beast and nature
and singers sing songs about him ...
During the day, his shadow is guarded by an eagle
and the wolf gently licks his wound;
above him a falcon, a bird of prey,
and she cares for a brother, for a hero!
Evening comes - the moon rises,
stars shower the vault of heaven;
the forest roared, the wind blew, -
The Balkans sing a bandit song!
And fairies in white robes,
wonderful, wonderful, song sung, -
quietly tread green grass
and they came to the hero and sat down.
One of his wounds tied with herbs,
another sprayed it with cold water,
third kiss him in the mouth faster -
and he looks at her - dear, earthy!
"Tell me, sister, where is Karadzha?"
Where is my faithful company?
Tell me, take my soul, -
I want to die here, sister! "
And they clapped their hands, and embraced,
and with songs they ascend to heaven,
fly and sing until dawn,
and seek the spirit of Karadzha ...
But it's already dawn! And in the Balkans
the hero lies, his blood flows, -
the wolf licks his fierce wound,
and if the sun burns again - burns!
