Текст песни Эмил Димитров - Арлекино
0 чел. считают текст песни верным
0 чел. считают текст песни неверным
|
Върви каручката на стария Буо, от град на град се нижат тъжни дни. Каручката със скъсано платно и куклите Мели и Арлекин. Арлекино беше дървено човече, в малкия театър на стария Буо. Смееше са много публиката вечер на издяланата кукла от дърво. Арлекино, Арлекино! Арлекино без сърце! Колко радости не знае дървеното ти лице! В театъра на стария Буо, играеше принцесата Мели. През старото окъсано платно се вглеждаше във нея Арлекин. Арлекино гледа, всяка вечер плахо, стария Буо със молещи очи. Той едно сърце, в него да издяла, за да може да се влюби във Мели. Арлекино, Арлекино! Арлекино без сърце! Колко радости не знае дървеното ти лице. Затрогнат от молбите му Буо, веднъж го взе във своите ръце. И в първото безчувствено дърво с длето издяла мъничко сърце. Арлекин обикна куклата Мели и в любов безкрайна нежно засия. Той игра тъй както никога преди, но пламнал цял от обич изгоря. Арлекино, Арлекино! Ти от обич изгоря, таз последна твоя роля публиката не разбра. Върви каручката на стария Буо, останал сам със куклата Мели. Над малко шепа пепел от дърво той плачеше за своя Арлекин. Арлекино, Арлекино! Ти от обич изгоря, таз последна твоя роля публиката не разбра. АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО! ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ! Смотрите также:Все тексты Эмил Димитров >>> |
|
Go old Buo's cart,
sad days pass from city to city.
The cart with a torn canvas
and the dolls Mellie and Harlequin.
Harlequin was a wooden man,
in the small theater of old Buo.
The audience laughed a lot in the evening
of the carved wooden doll.
Harlequin, Harlequin!
Harlequin without a heart!
How many joys your wooden face does not know!
In the theater of old Buo,
played Princess Mellie.
Through the old torn canvas
Harlequin stared at her.
Harlequin watches, timidly every night,
old Buo with pleading eyes.
He carved a heart in it,
so he can fall in love with Mellie.
Harlequin, Harlequin!
Harlequin without a heart!
How many joys your wooden face does not know.
Affected by his pleas, Buo,
he once took it in his hands.
And in the first insensitive tree
she carved a tiny heart with a chisel.
Harlequin loved the doll Mellie
and in love infinitely radiantly shone.
He played like never before,
but blazing all out of love burned.
Harlequin, Harlequin!
You burned with love,
the audience didn't understand your last role.
Go old Buo's cart,
left alone with the doll Mellie.
Above a handful of wood ashes
he was crying for his Harlequin.
Harlequin, Harlequin!
You burned with love,
the audience didn't understand your last role.
HARLEKINO! HARLEKINO!
YOU ARE BURNED BY LOVE!
