Текст песни Валентин Велчев - Музикантът
Просмотров: 2
0 чел. считают текст песни верным
0 чел. считают текст песни неверным
0 чел. считают текст песни верным
0 чел. считают текст песни неверным
На этой странице находится текст песни Валентин Велчев - Музикантът, а также перевод песни и видео или клип.
А пееше, как пееше душата, докосната насън от любовта... Прегръщаше до сутрин Музиканта - нощта, разбита на безброй слънца... Венчан е той докрай за самотата... А може би дори и след това... Но всъщност ориста на Музиканта, е на таланта - вечната съдба. А днес?... Къде?... Кога?... И кой го чака? „Завинаги!“ - оказа се лъжа... За гара „Щастие“ изпусна влака, с цигулка онемяла под ръка... Самотни струни... И сама цигулка... А някога бе обща песента... В сърцето му със стръв на невестулка, пирува ненаситна самота... |
|
И он пел, как пела душа,
тронутая во сне любовью...
Он обнимал Музыканта до утра -
ночи, разбитой на бесчисленные солнца...
Он женат на одиночестве до конца...
А может быть, и после...
Но на самом деле судьба Музыканта,
это талант - вечная судьба.
А сегодня?... Где?... Когда?... И кто его ждёт?
"Навсегда!" - оказалось ложью...
Он опоздал на поезд до станции "Счастье",
с немой скрипкой под мышкой...
Одинокие струны... И одна скрипка...
А когда-то песня была обычной...
В его сердце, приманкой ласки,
пирует ненасытное одиночество...